От първото издание на книгата „Етнопсихопедагогика на детето” измина едно десетилетие. Време, през което въпреки настъпилите промени в българското общество и българската държава, свързани с приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз, повдигнатите в книгата проблеми, касаещи начина на живот на ромскитеобщности у нас и в Европа, до голяма степен все още остават нерешени.

Първото издание излезе в ограничен тираж на български език и на английски език и бе изчерпано бързо. Съдържанието на книгата, представящо различни гледни точки по отношение на идентифицирането и търсенето на решения на определени проблеми на интеграцията на ромските общности, е обект на нестихващ интерес и в нашата страна, както и в обединена Европа.

В структурно отношение в книгата са представени текстове от автори, които имат различно образование, квалификация и опит в търсенето на решения на проблемите на ромските общности. А това я прави твърде интересна и заслужаваща вниманието на всички, които имат отношение към ромските общности.

Автор на първите две глави от книгата е професор Ирина Колева, която е една от най-големите авторитети в областта на образованието в мултиетническа среда и етнопсихопедагогиката в България. Ето защо изложеното от нея становище по безспорно интересен и увлекателно представен начин върху етническото пространство на ромите, някои от популярните хипотези за техния произход, както и по отношение на етническите параметри на детето от ромски произход в Европа, е твърде актуално. Представените практико–приложни модели на интеграция чрез образователна среда биха могли да бъдат използвани навсякъде, където съществуват подобни проблеми.

Автор на шеста глава е председателката на сдружение „Романи бах” гр. Самоков Живка Иванова. Тя и ръководената от нея неправителствена организация бяха в основата на разработването и практическото реализиране на една цялостна стратегия за интегрирано образование на ромските деца в Самоков, вследствие на която понастоящем голяма част от децата и учениците от ромски произход са изведени от специализиралите се в миналото като „цигански” детски градини и училища в града и вече се възпитават и обучават с българските си връстници. Живка Иванова е обобщила опита от един от реализираните проекти на сдружение „Романи бах” гр. Самоков, който също би могъл да намери своето практическо приложение.

Автор на трета, четвърта и пета глава на книгата е Георги Хаджийски. И понеже е твърде абсурдно да пиша за себе си в трето лице, бих искал да продължа с това, че когато постъпих на работа като социален работник в общинската служба за социално подпомагане в Самоков през вече далечната 1998 г. изобщо не съм и очаквал, че ще се превърна и в изследовател на ромските бит, традиции, обичаи и проблеми. В крайна сметка, търсенето на отговори на въпроси, касаещи до голяма степен и съвременната българска социална и образователна политика, доведоха и до провеждането на емпирични социологически проучвания сред ромските общности, както и теоретизиране на получените резултати; и до проучване на специализирана литература и последващото й систематизиране; и до разработването на проекти, насочени към намиране на решения на множеството проблеми, произхождащи от начина на живот и интеграцията на ромските общности в модерното българско общество. Първоначалната ми идея бе да преработя трета глава на книгата, но се отказах защото тя предлага една уникална картина на ромските общности в Самоков и техните специфични проблеми от края на XXи началото на XXIвек. Затова си позволих просто да добавя текстовете от четвърта и пета глава които, надявам се си заслужават да бъдат прочетени.