"Времето е единственият ресурс, с който разполага човекът в своето съзнателно битие. Различните общества и различните народи са създали много разнообразни системи за неговото използване и оценяване, които принадлежащият към тях индивид усвоява в процеса на своята социализация. Последните няколко столетия в човешката история бяха белязани от налагането на европейската представа за използване и оценяване на времето върху територията на цялата планета. Самите европейски народи, под влиянието на особеностите на своето историческо развитие, са изградили твърде специфична представа за него, при която основната идея е свързана с неговия триединен характер - времето е процес, протичащ от миналото, през настоящото, към бъдещето. Тази представа е формирана под силното влияние на уседналия земеделски начин на живот върху цялостната организация на обществено-икономическото развитие на европейските народи. В продължение на хилядолетия европеецът е осъществявал своята земеделска трудова дейност по един твърде специфичен начин - в настоящето, той е трябвало да заделя непрекъснато от произведеното през един по-далечен, или по-близък времеви период, за да осигури своето съществуване в бъдещето. За да компенсира евентуалното вредно влияние на множеството рискови фактори (природни и социални), той се е стремял винаги да произвежда повече, от колкото му е било необходимо, и е създал една своеобразна система за капитализиране на материализираното свое време - посредством пазара, където непрекъснато увеличаващите се продукти са се оценявали чрез вложеното в тях време, остойностено във вид на пари.", стр. 63